22/06/2022
От всички африкански племена, които все още съществуват, племето Химба е от малкото, за които рождената дата не е денят, в който децата са родени или заченати, а денят, когато майката решава да има дете.
Когато жената Химба решава да има дете, тя сяда сама под някое дърво и започва да се ослушва, докато не чуе песента на детето, което иска да дойде. След като я чуе, тя се връща при човека, който ще бъде баща на детето, и му пее песента, докато той не я научи. Когато се любят, за да заченат физически детето, те пеят песента му, за да го поканят да се всели в плода.
Щом забременее, майката учи акушерките и старите жени от селото на песента на детето и когато то се роди, те се събират около него и пеят песента му, за да го посрещнат. Докато детето расте, всички от племето научават песента му. Ако детето падне или се нарани, някой го вдига и пее песента му. Когато детето направи нещо прекрасно или преминава през ритуалите на пубертета, хората от племето пеят песента му в знак на почит.
В племето Химба има още един случай, когато "песента на детето" се пее на човека, на когото принадлежи. Ако някой Химба извърши престъпление или нещо, което е противоречи на социалните норми на племето, селяните го извикват в центъра на селото и общността оформя кръг около него. След това всички пеят рождената му песен.
Химба вярват, че грешките се поправят не чрез наказание, а чрез обич и припомняне на идентичността. Защото разпознае ли собствената си песен, човек няма нито желание, нито нужда да прави нещо, което би навредило на друг.
В брака хората пеят личните си песни заедно. И накрая, когато човек от племето Химба лежи в леглото си, готов да умре, всички селяни, които знаят неговата песен, идват, за да му я изпеят за последен път.
Вие прочетохте тази история благодарение на NM Genomix и Prenatest България
Научете повече за генетичните тестове тук 👉🏻 https://nmgenomix.com