21/11/2024
Поредното докосващо стихотворение написано за моя картина от авторката Русалина Димитрова! Благодаря от сърце, за мен е чест!❤️
Бъдете здрава, щастлива и успешна и нека вдъхновението Ви води напред!
Бъдете благословена!❤️
Някъде там
Някъде там зад дърветата с клоните,
езерце си оглежда синевата в просторите.
И е сгушено нещото, и ме чака отдавна,
като тихо стенание, като приказна тайна.
Ала някъде там виждам сенки във мрака.
На тревите зелените ярки ириси пламват.
И вълшебно е някакво, и ме тръпки побиват,
а заспалото езерце страховете отмива.
И съм светла и грешна в здрачината и тъмното,
и полека отпивам тишината на глътки.
И дочувам отнякъде пак онази мелодия,
дето скрита е там, зад дърветата с клоните.
Дето сякаш ме вика, не вървя, а политам...
И не искам да знам, и не искам да питам!
Русалина Димитрова
21.11.2024
🌹🌻🌺🌼🍁🌟💝