Репетиция в правенето

02/09/2023

😉🍻

26/08/2023

Толкова за днес.

03/06/2023

03/06/2023

Да си починем, а!!!

08/05/2023

Целувки от кака ви. 😉🙃

01/04/2023

Градът е тих, неделен и мъглив.
Препускат автомобили, но в тях няма лица.
Никой не диша и не се усмихва. Бездушно.
Ухае на изгоряло. На минало. На край.
Влажно е от пръски. От море. От длани.
Помниш ли ме. В просъница. В желание.
Че не искам без теб. И не мога...
Може и да не се случи, но мога и да те забравя... Някой ден, някоя нощ. Когато...
Не си спомняш за мен. За да забравя и аз.
После ще поговоря със сърцето.
Че може и без дом, без обич...
Без да брои дните до теб. Да замълчи.
И да му минеш. Завинаги. Или...

Лети една болка нагоре към небето.
И тихо ще завали, ако не дойдеш да ме вземеш.

25/02/2023

Юхууу.

19/02/2023

♥️

28/12/2022

Мираж.

22/12/2022

За мен.

Истина е, че деня го заменям с нощта,
когато остана между стените сама.
Там има тъмница, с която говоря,
която отключвам, когато си тръгвам.
В нея ходят... Или препускат конете
на всичките мои болки и тънки лудости.
В нея още прибирам Слънцето и Луната,
защото не ми трябва време. За мен.
Пращала съм по дяволите протегнати ръце,
защото не вярвах, че могат да ме обичат.
И в тъмницата се натрупа отрицание.
Най- отдолу лепкав и тежък стои страхът.
Той няма лице и безброй пъти
е спирал дъха ми, но вече го нямам.
Всичко затрупах на дъното на душата.
И ако сега ти се струва, че съм добра,
това е, защото и отвътре, и навън си... ти.
И си само любов. За мен.

02/12/2022

26/11/2022

В тишината на утрото кафето е най- черно.

19/11/2022

25/09/2022

Черно и бяло.

Никой не разбра как си отиде лятото
и изплува в миражите на бреговете,
които от високо са досущ
сухи устни
или обгорели от времето писма.
Краищата им още режат
кожата на една непрежалена младост.
Там тревите пазят формите
на оголените ни тела,
събрали мислите ни,
за да ги претопят в небето
до злато.
Всяко лято оттогава е различно
и наново ме напива с тъга,
с твоя аромат,
а трябваше отдавна да съм свикнала,
че след него ще се извалиш
до последното листо и ще си отидеш.
Все едно не е било...
И никога не съм те имала.

17/09/2022

Оная камара от книги на масата...

23/08/2022

ЩЕ ДОЙДЕШ ЛИ.

Обичта е лилава от розовото на избледняващия залез и поглъщащото синьо на морето.
Там, в тази точка, като коала за евкалипт, се е вкопчил нов свят и нов смисъл да тупти в гърдите ми силна страст. Въпреки, че мелодиите на сърцето под клавишите на тъгата, са повече плач... Съвсем не ми се спи, заради едни честни очи, които още не съм виждала, заради топлата ти кожа, която още не съм докосвала... И си сън, и си истински. И си звън на камбана, и звън от наздравица, затова те празнувам всеки миг, знаеш ли.

21/08/2022

С плънка.
Малко жега за тая работа, обаче миризмата...

16/08/2022

Превъзмогването е способ, с който умът успокоява себе си, за да може животът да продължи без особени сътресения. Поне на повърхността.
Друг въпрос е отдолу к' во ври.

07/08/2022

06/08/2022

Лудост.

Аз съм тук и една болка си влача...
Също като сянка, с орлови нокти, одрала земята, съм повече нея и нейните мисли.
Разказва ми за огнените души, докато с грижа прибира косата ми в кок и изтупва роклята ми от звездния прах.
После ме целува, както обичам. Но не си тръгва. Завинаги. И е пак. Харесвам я, защото без нея съм нищо.
Има нрава на диво прасе.
А кукувицата навярно съм аз...
Щом се забърка с кръвта ми, заживява в жълтото на очите. Носи домашни чехли, потъва в оголеното кресло и винаги ми прави място. Тя е цялата ми нощ...
Такава е, затова...
Наздраве до лудост.
Нали се обичаме.

31/07/2022

Един централен и екзистенциален въпрос в живота на човек, смятам, е свързан с дяволите в самия него. Ако отричаме съществуването им, ги отделяме и те заживяват като самостоятелно същество вътре в нас. По- крайно и по- лошо, което си е чиста самоагресия. Можем да свалим рогата им, когато просто ги приемем, като част от собствената ни плът. Да ги погледнем дори от друг ъгъл, да ги превърнем в парцалени кукли... Нужен е един единствен инструмент. Осъзнаването.

24/07/2022

Да не е тъй сложно, а по- простичко. Но не най.

17/07/2022

⭐

10/07/2022

"Тялото помни", Бесел Ван Дер Колк.

30/06/2022

Все още имам бебе. 🦀